Противопожарна защита

Противопожарната защита на покрива като цяло и на покривката в частност почива на следните принципи:

• изполването на негорими или на трудногорими материали, където това е възможно; това се отнася на първо място за покривката, но следва да важи и за другите елементи (например топлоизолацията);

• да се предвиждат пожароустойчиви стени в покривното пространство, особено към неизолзваеми части на покрива и към съседни сгради;

• да се създават прегради срещу разпространението на огън към други части на покрива или към съседни покриви – чрез издигане на най-малко с 30 см над покривката на достатъчен брой негорими стени от сградата (т.нар. “брандмауери”).; при сключена застройка всички отвори в покривката (капандури, табалери,прозорци) трябва да отстоят най-малко на 2 метра от съседни покриви;

• при сградите с горим покрив и с обща височина над 10 метра, поне една стълба трябва да стига до нивото на покривното пространство; влизане в покрива през люк или със стрмна стълба се допуска само за сгради с негорим покрив и с височина до 5 етажа.

Съгласно наредбата за противопожарни строително-технически норми, сградите у нас са разделени на пет групи по степен на пожароустойчивост (от I до V в низходяща линия). Тези групи зависят от т.нар. “минимална граница на пожароустйчивост” за отделните конструктивни елементи на сградата. Споменатата граница се измерва в часове и минути. За покривката нормите изискват да е негорима при най-пожароустойчивите сгради (I и II група), докато за останалите групи се допуска да бъде горима.

Допуска се хидро-и топлоизолационните материали в покрива да бъдат горими, ако са положени върху стоманобетонни плочи или панели и ако по дилатационните фуги се разделят от негорими ивици. Трудногорими материали за тези изолации са възможни и при метална основа (ламарина), при условие, че са оформени на площи до 2000 м²  и да са разделени с широки негорими ивици.

Съгласно наредбата, покривните пространства на жилищни и обществени сгради с горими и трудногорими покриви се разделят на площи до 300 м², но с максимална дължина до 40м. Разделянето става от негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30′, например тухлена стена 12 см, бетонна стена и т.н., които стигат до негорима покривка или над нея. За останалите стени в покрива, когато в него има обитавани помещения, тази гранциа е 1 h.

Специалните противопожарни стени (брандмауери) са негорими с минимална граница на пожароустойчивост 2 h 30′, започват от основите и при жилищните и обществените сгради стигат до покривката, ако тя е негорима. Когато покривката е горима, брандмауерите следва да излязат над нея. Допустимата застроена площ между брандмауерите също е нормирана с наредбата. За жилищни и обществени сгради с висока степен на пожароустойчивост ( I и II група) тя е между 2000 и 4000 м², а за останалите групи – от 800 до 1800м². При производствените сгради правилата за площите са по-сложни, а брандмауерите винаги излизат най-малко 60 цм над покривката.